1. Предмет и задачи на българската лексикология и фразеология. Основни направления. Лексикологията и другите дялове на езикознанието.
2. Думата като основна речникова единица на езика.
3. Речниковата система на българския език. Изменение в речниковата система. Източници за попълване на речника.
4. Семантична структура на думата. Основни видове лексикални значения.
5. Типове преносни значения на думите.
6. Промени в значението на думата.
7. Многозначност.
8. Омонимия.
9. Синоними – място и роля в лексикално-семантичната система на езика.
10. Антоними – типове по структура и семантични особености.
11. Явлението паронимия в българската лексика.
12. Българската лексика откъм сфера на разпространение. Общонародна, социално или диалектно ограничена лексика. Диалектизми, термини, професионализми, арготизми и др.
13. Активно и пасивно използване на лексиката. Типове остарели и нови думи. Функция на архаизмите и неологизмите.
14. Стилистично разслоение на лексиката. Общостилова, разговорно-битова и книжна лексика.
15. Лексикални особености на различните стилове.
16. Българската лексика откъм произход на думите. Домашни и заети думи. Пътища, причини и начини за заемане на лексикални единици. Лексикални калки.
17. Общославянска лексика. Думи от езика на Аспаруховите българи.
18. Думи от латински и гръцки език. Международна лексика.
19. Руски и черковнославянски думи.
20. Думи от турски, арабски и персийски.
21. Думи от западноевропейските езици.
22. Усвояване и употреба на заемките. Проблемът за чистотата на езика.
23. Фразеология. Понятие за фразеологично съчетание. Семантична класификация на фразеологичните съчетания.
24. Лексикография. Основни лингвистични речници на българския език.
25. Тълковни речници на българския език. Характеристики и особености.
Анотация
Целта на лекционния курс е да запознае студентите с лексикалната система на съвременния български език, разгледана с присъщите на думата връзки и отношения – парадигматични и синтагматични. Задача на курса е да даде знания за думата като основна речникова единица, за нейния семантичен обем и структура, вкл. за семантиката на производната дума, за семантичното вариране на думата, като се опира върху теорията на общата лексикология. Обхващат се също проблемите на употребата на лексикалните единици, настъпилите промени и развойни тенденции в речника на българския език в тяхното отношение към езиковата култура.
ПРОГРАМА
- Лексикологията като лингвистична наука. Лексикално-семантично равнище на езика. Лексикология и семасиология; речников състав; предмет, задачи и обект на изследване на лексикологията; синхронен, диахронен и съпоставителен аспект в лексиколожките проучвания.
- Същност и особености на думата като основна единица на езика. Диференциални признаци на думата; думата и другите езикови единици. Номинационна функция на думата. Лексикално значение на думата – денотативно и сигнификативно. Вътрешна форма на думата – семантично мотивирани и немотивирани думи.
- Системни отношения и връзки между думите; синтагматични връзки. Полисемия – езикова и екстралингвистична обусловеност на полисемията. Пряко и производно значение; метафора и метонимия, семантична структура на думата; семантично вариране и контекст.
- Парадигматични отношения в българската лексикална система. Омонимия – видове омони m и; възникване на омонимията. Синоними в българския книжовен език – смислова и стилистична синонимия; възникване на синонимни отношения. Антоними в българския книжовен език. Пароними и паронимия.
- Развой на думата. Промени в лексикалното значение на думата. Разширяване на семантичния обем на думата. Отпадане на значения. Промени в системните отношения на думата. Причини и условия за промяна на лексикалното значение.
- Динамичен характер на българската лексикална система – активен и пасивен речник; неологизми и оказионализми – място в речта и в езика. Лексикални и семантични неологизми. Историзми и архаизми – лексикални, семантични, фонетични, словообразувателни и морфологични архаизми.
- Състав на българския речник откъм произход на думите; домашни и заети думи; прабългарска и славянска лексика; руски и черковнославянски думи; чужди думи в българската лексика – пътища и начини за заемане; гръцки и латински думи в българския език; интернационална културна лексика. Турските думи в българския език – тематична и стилистична характеристика. Думи, заети от индоевропейските езици.
- Териториална и социално-професионална диференциация на речниковия състав; общобългарска лексика; диалектна лексика и лексика на диалект; диалектна дума. Терминологична лексика; професионална лексика; тайни говори – занаятчийски и корпоративни говори; сленг, жаргонна лексика.
- Лексикална система и конотация. Функционално-стилистична и емоционално-експресивна характеристика на българската лексика. Речникови особености на отделните стилове.
- Фразеология – понятие за фразеологично съчетание. Класификация на фразеологичните съчетания. Семантична характеристика на фразеологичната единица. Произход и употреба на на фразеологичните съчетания.
- Лексик o графия. Речникът като лексикографски справочник: концепция, словник, хронологични граници. Видове лингвистични речници – ед n оезични и преводни; тълковен речник – диахронен и синхронен аспект в тълкуване на думите; исторически и етимологичен речник. Основни речници на българския език. Развой на българската лексикографска наука.
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
Бояджиев, Б. Българска лексикология, Наука и изкуство, София 1986, 299 с.
Вътов, В. Лексикология на българския език, изд. Абагар, Велико Търново, 1998, 424 с.
Георгиев, Ст. Българска семасиология, изд. Абагар, Велико Търново, 1993, 272 с.
Известия на Института за български език, т. VI , 1959
Леков, Ив. Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд, София, 1955, 102 с.
Ничева, К. Българската фразеология, София 1983.
Пернишка, Е. Системност и вторична номинация при съществителните имена (докт. дисертация), 1987
Попова, В. Стилистична функция на някои категории думи в художествената литература, София 1979.
Първев, Хр. Помагало по българска лексикология, Наука и изкуство, София 1979.
Радева, В. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български книжовен език, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 1993, 267 с.
Русинов, Р. Речниковото богатство на българския книжовен език, изд. Народна просвета, София 1980, 106 с.
Славова, Т и Лекова, Т. Помагало по историческа лексикология, изд. Наука и изкуство, София 1986.
Съвременен български език, под ред. на чл.-кор. проф. д-р Т. Бояджиев, изд. къща Петър Берон, 1998, с. 113-276.
Цонев, Б. Българска семантика. История на българския език, т. II , 1934, II изд. 1984.
