Антропология на българите

УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО АНТРОПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ (БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР)

 СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

І. ЛЕКЦИОНЕН КУРС

І.1. ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Тема 1: Антропологията – наука за човека и културата

Литература:
Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000
Препоръчителна: Ловци 2001-2003
2 часа


Темата запознава студентите с основните понятия в областта на антропологическото познание.
Внимание се отделя на изследователския инструментариум, използван при научните изследвания.
Изяснява се характерът на антропологията като холистична наука, положена в средоточието на
изследователския и интрепретативния дискурси. Представят се основните периоди в историята на
интереса към Другия и неговото опознаване. Обсъждат се водещите идеи, които са осъществявали
теоретични и методологически промени в развитието на науката. Мястото на антропологията сред
науките за човека и обществото също са сред основните въпроси в лекцията.


Тема 2: Въобразяването на човека. Същност на антропологичната представа

Литература:
Основна: Низбет 2000; Ериксен, Нилсен 2006; Кирова 2005; Крейпо 2000
Препоръчителна: Кун 1967; Херодот 1986; Хезиод 1988; Тацит 1918; Бицилли 1993
2 часа

Основен акцент в лекцията се поставя върху донаучния период в развитието на антропологическото
познание. Отделя се специално внимание на разбирането за варварство в древността и културно-
моделиращата сила, което това понятие има за идентитета и маркерите за различие. Налагането на
християнството и концепцията за различност, която налага, също е обект на дискусия в лекцията.
Срещата с Другия в епохата на средновековието в Европа, както и механизмите за неговото
идентифициране и разпознаване, са сред основните въпроси на изложението. Акцент се поставя
върху библейското разбиране за святост и грях, представено през отношението към половото,
сексуалното, етничното и религиозното различие.


Тема 3: Завладяването на Америка – нови измерения в опознаването на себе си и другите

Литература:
Основна: Тодоров 1992; Русо 1988; Хердер 1985
Препоръчителна: Улф 2004
2 часа

Основен акцент в лекцията са последиците, които имат Великите географски открития и
последвалите ги колониални експанзии. Основен акцент се поставя върху откриването и
завладяването на Америка, предвид новите измерения, които придобива европейската концепция за
другостта и човешкото различие. Внимание се отделя на въпроса за дивачеството като провокация
към представите на европейците за ред и общество и конотациите, които понятието придобива в
хода на интелектуалното му конструиране. Важно място в темата заема промените в човешкото
познание, довели до възникването на специализиран интерес за проучване на другостта.
Просвещенските представи за себе си и другите, разбирането за култура и цивилизация са сред
основните обсъждани в лекцията въпроси.


Тема 4: Четирите традиции на модерното антропологическо познание. Обособяването на
антропологията като наука

Литература:
Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000
Препоръчителна: Георгиева 1992-1999; Ловци 2001-2003
2 часа


Лекцията запознава студентите с условията и обстоятелствата, в резултат на които антропологията се
обособява като самостоятелна наука през ХІХ век. Внимание се обръща на концепциите за мястото на
човека в обществото, съществуващи в просвещенска Франция, както и на отношението към културата
в епохата на романтизма в Германия. Акцент се поставя върху социалните, историческите,
политическите и икономическите фактори, довели до възникването на необходимостта от
специализирано изучаване на културните артефакти, натрупани в епохата на колониализма. В тази
връзка се дискутират 4-те „национални традиции”, както и особеностите, които интересът към
човека, обществото и културата имат във Великобритания, Германия, Франция и САЩ. Обсъждат се
първите теоретични постижения, положили основите на специализираното антропологическо
знание.


Тема 5: Школи и направления в антропологията през ХХ век. Изследователски методи и парадигми

Литература:
Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000; Елчинова, Лазова 2004
Препоръчителна: Николов, Даскалов 2000
2 часа

Темата запознава с постиженията на антропологията като научна дисциплина през ХХ век. Дискутира
се методите, които формират същността и характера на диахронното, синхронното и интерактивното
изучаване на човека, социалния ред и културата. Лекцията запознава с отношението към
теоретичното наследство на науката и трансформациите, на които е подложено, в резултат на новите
изследователски търсения. Обсъждат се предизвикателствата, които поставя пред антропологията
Втората световна война в Германия, дискутират се новите направления в САЩ, Великобритания и
Франция след 1944 година. В лекцията се отделя внимание на основните дебати, довели до промяна
в проучванията и изследователския инструментариум.


Тема 6: Националните традиции в изследването на културата. Развитието на етнографията и
фолклористиката в България

Литература:
Основна: Арнаудов 1996; Шишманов 1965; Живков 1993; Беновска-Събкова 2007; Хан 2007
Препоръчителна: Вердери 2009; Калб 2008
2 часа

Основен акцент в лекцията се поставя върху развитието на „народоуката” в България през ХІХ век в
контекста на европейските изследователски традиции. Обсъждат се влиянията, които формират
традицията на българските проучвания на културата, дискутират се различията, между FRANGLUS-
антропологията и националните етнографски проучвания. Представят се водещи имена и тенденции,
оформили облика на българската етнография и фолклористика, обсъжда се мястото на институциите,
занимаващи се със събиране на културни артефакти и изучаване културата на българите. Дискутират
се обстоятелствата, довели до възникване на антропология в България.

І.2. КУЛТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

Тема 7: Човешките общности – антропологични измерения на идентичността

Литература:
Основна: Грекова 2001; Култура 1981; Живков 2000

Препоръчителна: Кръстева 1998; Георгиева-Ангелова 2003; Кръстанова 2003; Български
фолклор (№3-4 / 2008); Проблеми 2005
2 часа

Лекцията има за цел да запознае студентите с процесите на културно изграждане и формирането на
общностна идентичност. Обсъжда се въпросът за мястото на историята, езика, религията като
елемент в конструирането на социални връзки в контекста на културното взаимодействие между
хората. Акцент се поставя върху въпроса за етничната идентичност. Обсъжда се структурата на
традиционното българско общество, като се отделя внимание на динамиката между етнично и
социално. Същността част от изложението се отделя на въпроса за изграждането на общности на
професионален принцип и културно-моделиращата функция, която имат. В лекцията се засяга и
формирането на модерната конструкция на нацията, както и трансформациите, на които е
подложена традиционната култура.


Тема 8: Комуникация, познание и памет в традиционната култура

Литература:
Основна: Бочков 2002; Ганева-Райчева 2004; Георгиева 2000; Елчинова 1993
Препоръчителна: Фолклор 1982; Бърк 1997; Български фолклор (№4 / 1999)
2 часа

Темата продължава засегнатите в предходната лекция проблеми, като поставя по-голям акцент върху
междукултурното общуване. Обект на детайлно разглеждане е формирането на традиционната
култура на българите, нейният символен характер и нормативен потенциал. Обсъждат се
регулативните механизми на традицията, начините, по които навлизат и се осъществяват иновациите
в културните кодове. Механизмите на формиране на знание за себе си и другите, както и
стереотипите, които се пораждат като част от процесите на опознаване на другостта, също са обект
на дискусия в лекцията. Сред основните е и въпросът за същността на колективната памет и
отношението й към биографично-преживяното, което формира идентификационната й сила в
традиционната култура.


Тема 9: Антропология на пространството

Литература:
Основна: Маринов 1984; Живков 2000; Пространство 2008
Препоръчителна: Проблеми 2003; Антропологични 2000-2004
2 часа

Темата дискутира пространствените измерения на човешкото знание за свое и чуждо в контекста на
традиционната култура. Обсъжда се въпросът за топосното разграничение на център и периферия,
сакрално и профанно, усвоено и опасно; дискутира се мястото на дома и храма и организиращите
живота на човека функции, които притежават. Пространствените маркери на общностното живеене,
представите за лично и общо в плана на фолклорната култура са сред основните въпроси в лекцията.
Усвояването и опазването чистотата на своето пространство, границите, наименуването и
символното му означаване се разглеждат като част от процесите на топосно маркиране на
общностното знание и идентичност.


Тема 10: Календар и обредност – структура и семиотика на регулацията в традиционната култура


Литература:
Основна: Вакарелски 2007; Маринов 1984; Обреди 1983; Иванова, Живков 1981
Препоръчителна: Попов 1991; Краев 2003; Миков 1990; Митология 1994; Недин 1997
2 часа

Лекцията разглежда мястото на календара и неговата организираща живота на човека роля.
Изяснява се цикличният характер на процесите в традиционната култура, обръща се внимание на
динамиката, създавана от редуването на празник и делник в живота на селищната общност. Акцент в
темата се поставя върху календарната празничност и значението й за организирането на времето.
Внимание се отделя на културните механизми, които маркират жизнения цикъл, осъществяват
промяната в социалния статус на човека, формират неговата идентичност и го изграждат като член на
дадена общност. Дискутира се въпросът за ролите, които отделният човек изпълнява в
традиционната култура, съобразно статуса, който има.


Тема 11: Жизнен цикъл и социален статус

Литература:
Основна: Вакарелски 1990; Иванова 1984; Генчев 1974
Препоръчителна: Бокова 1994; Кръстева-Благоева 1999
2 часа

Основен акцент в лекцията се поставя върху функциите на ритуално-обредната система, свързани с
утвърждаването на традицията във фолклорната култура и правилата на социалния ред. Обредното
санкциониране и нормиране на всяка трансформация и кризисен момент в позицията на човека в
общността, свързани с промени във възрастта, състоянието и социалния статус са сред обсъжданите
въпроси. Дискутира се същността и символният език на обредността. Във връзка с предходната
лекция внимание се отделя на семейната обредност, като се акцентира върху регулиращата роля,
която изграждащите ги обреди играят в живота на човека и общността.


Тема 12: Пол и култура. Езикът на тялото

Литература:
Основна: Георгиев 2008; сп. Български фолклор (№3 / 1995)
Препоръчителна: сп. Български фолклор (№4 / 1995; №4 / 2001)
2 часа

Лекцията поставя въпроса за културното конструиране на човешкото тяло и технологиите на неговото
моделиране. Обръща се внимание на основни за традиционната култура въпроси като отношението
към здравото и болното човешко тяло, езикът на облеклото, обредната голота и ритуалното
събличане, сексуалността и разбирането за грях. Символните трансформации на биологичните
функции и тяхната изразност в плана на празничната и всекидневната култура са обект на обсъждане
в лекцията. Важно място се отделя на пола и възрастта като фактори, определящи ролите на човека в
социалната общност, както и произтичащите от това права и задължения.


Тема 13: Родство и социална организация

Литература:
Основна: Тодорова 2002; Вуков 2008; Български фолклор (№3 / 2005)

Препоръчителна: Николчев 2006; Маринов 1995; Балджиев 1891-94; Българска етнология
(№1-2 / 1999)
2 часа

Лекцията дискутира един от основните въпроси в съвременната антропология – проблемът за
родствената организация. Акцент се поставя върху културните механизми и практики, които
формират идентитет и чувство за принадлежност у човека. Представят се видовете родства, като се
отделя внимание на традиционната нормативност, изграждаща езика на сватбената обредност.
Кумството като родство и неговите отражения във фолклорните текстове също е обект на обсъждане
в лекцията. Важно място в изложението заема въпросът за семейството и културното познание, както
и технологичният инструментариум, с който разполага културата за организиране на преходните
моменти в живота на човека.


Тема 14: Езикът на бита и всекидневието

Литература:
Основна: Вакарелски 2007; Иванова 2006
Препоръчителна: Васева 2006; Иванова 2002
2 часа

Основният въпрос, обсъждан в темата, е свързан с труда и регулацията на ежедневните дейности в
плана на традиционната селищна култура. Организацията на времето и полово-възрастовата
диференциация на ролите и свързаните с тях трудови дейности са сред основните въпроси в
лекцията. Обредите, съпътстващи отделни етапи на трудовия процес, времето и мястото на тяхното
извършване, както и функциите, които имат, са част от изложението. Наред с това се отбелязва
цикличният характер на обвързания със земеделието и животновъдството труд, както и мястото на
занаятите в традиционната култура. Важно място заема проблемът за механизмите на ежедневната
комуникация, като при изясняването му се поставя акцент върху текстовете, посредством които се
осъществява общуването между хората.


Тема 15: Промененият ред – традиционната култура през ХХ век

Литература:
Основна: Социализмът 2003
Препоръчителна: Български фолклор (№4 / 1993); Добрева 1997а; 1997б; Петров 1997

2 часа

Лекцията има за цел да представи основните трансформации, които претърпява традиционната
българска култура от началото на ХХ век до съвременността. Важно място в изложението заемат
въпросите за правната регулация на отношенията между хората, характера и същността на градската
култура, ролята на миграцията село – град. Промените на празничната система в епохата на
социализма, отношението към църквата и религията, както и създаването на „социалистическа
обредност” са сред основните обсъждани въпроси.


ІІ. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ

1. Въпросът за „другостта” в историческа перспектива


2. Човекът между идеала и мита – просвещенската визия за човека и обществото

3. Смисъл и интерпретация – антропологията като наука

4. Хронотоп и социален ред

5. Жизнен цикъл и традиционна култура

6. Дискурси на всекидневната комуникация

7. Идеология и културни практики – традиционната култура в епохата на социализма.


4. ЛИТЕРАТУРА

4.1. ОСНОВНА

Арнаудов 1996: Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор. (В 2 тома). С.: АИ „Проф. М.
Дринов”, 1996.
Беновска-Събкова 2007: Беновска-Събкова, Милена. В борба за нови парадигми: личности и
институции в българската етнография и фолклористика (1944–1989). // Българска етнология, № 4,
2007, с. 11-31.
Богданов 1989: Богданов, Богдан. История на старогръцката култура. С.: Наука и изкуство, 1989.
Бокова 1994: Бокова, Ирена. Категорията „възраст” във фолклорната култура. // Български фолклор,
№ 1, 1994, 47-53.
Бочков 1995: Бочков, Пламен. Епос и телос. // Български фолклор, № 4, 1995, с. 20-29.
Бочков 2002: Бочков, Пламен. Увод във фолклорната култура. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2002.
Бърк 1997: Бърк, Питър. Народната култура в зората на модерна Европа. С.: ИК „Кралица Маб”, 1997.
Вакарелски 1990: Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. С., 1990.
Вакарелски 2007: Вакарелски, Христо. Етнография на България. С.: Артграф, 2007.
Вердери 2009: Вердери, Катрин. Проектът "Franglus" антропология и източно-европейската
етнография : Перспективи за синтез. // Българска етнология, № 1-2, 2009, с. 143-147.
Вуков 2008: Вуков, Николай. Родствени отношения в българския юнашки епос. С.: БАН, 2008.
Ганева-Райчева 2004: Ганева-Райчева, Валентина. Разказване и идентичност. С.: Яр, 2004.
Генчев 1974: Генчев, Стоян. Кумството у българите. // Известия на етнографския институт с музей, №
16, 1974, с. 104 – 118.
Георгиев 2008: Георгиев, Минчо (съст.). Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. С.:
АИ „Проф. М. Дринов”, 2008.
Георгиева 1992, 1999: АBC на етнологията. Съст.: Иваничка Георгиева. С.: СУ „Св. Климент Охридски”,
Т. 1 (1992), Т. 2 (1999).
Георгиева 2000: Георгиева, Албена. Разкази и разказване в българския фолклор. С.: Фигура, 2000
Грекова 2001: Грекова, Майя. Малцинство: социално конструиране и преживяване. С.: Критика и
хуманизъм, 2001.
Добрева 1997а: Добрева, Доротея. Трудова дейност в колектива. Официална норма и действително
поведение в едно планинско село през 50-те години. // Български фолклор, № 3-4, 1997, 71-103.
Добрева 1997б: Добрева, Доротея. Разкази за социалистическото село. Към словесното овладяване
на миналото и настоящето. // Български фолклор, № 5-6, 1997, 4-27.
Елчинова 1993: Елчинова, Магдалена. За ролята на дискурсния анализ във фолклористиката. //
Български фолклор, № 3, 1993, с. 3-20.
Елчинова, Лазова 2004: Елчинова, Магдалена и Цвете Лазова (съст.). Значими имена в
антропологията. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2004.

Ериксен, Нилсен 2006: Ериксен, Томас и Фин Нилсен. История на антропологията. История на
социалната и културната антропология в една книга. С.: Арго Пъблишинг, 2006.
Живков 1993: Живков, Тодор. Разрушаването на порядъка. // Български фолклор, № 1, 1993, с. 3-14.
Живков 2000: Живков, Тодор. Увод в етнологията. Пловдив: ПУ „П. Хилендарски”, 2000.
Иванова 1984: Иванова, Радост. Българската фолклорна сватба. С.: БАН, 1984.
Иванова 2002: Иванова, Радост. Култура на кризата – криза в културата. С.: АИ „Проф. М. Дринов”,
2002.
Иванова 2006: Иванова, Радост. Култура на нашето всекидневие. Велико Търново: Фабер, 2006,
Иванова, Живков 1981: Иванова, Радост и Т. Живков. Българските обреди. // Българска народна
поезия и проза в седем тома. Т. II. С.: Български писател, 1981.
Кирова 2005: Кирова, Милена. Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на
изобразяване в Стария завет. С.: Стигмати, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.
Крейпо 2000: Крейпо, Ричли. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. С.: Лик,
2000.
Кръстанова 1995: Кръстанова, Красимира. Езикът на тялото. // Български фолклор, № 4, 1995, с. 30-
41.
Култура 1981: Българска народна култура. С.: Наука и изкуство, 1981.
Маринов 1984: Маринов, Димитър. Избрани произведения. Т. ІІ. Съст.: Мария Василева, С.: Наука и
изкуство, 1984
Низбет 2000: Низбет, Робърт. Социална промяна и история. С.: Критика и хуманизъм, 2000.
Обреди 1983: Обреди и обреден фолклор. С.: БАН, 1983
Пространство 2008: Етнология на пространството (В 2 тома). С.: Род, 2008.
Русо 1988: Русо, Жан-Жак. Избрани съчинения. Т. 1, С.: 1988.
Социализмът 2003: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната
култура. С.: ЕИМ – БАН, 2003.
Тодоров 1992: Тодоров, Цветан. Завладяването на Америка. Въпросът за Другия. С.: УИ „Св. Климент
Охридски”, 1992.
Тодорова 2002: Тодорова, Мария. Балканското семейство. Историческа демография на българското
общество през османския период. 2002
Хан 2007: Хан, Крис. Хронологическите ориентации на антропологията и нейното бъдеще в Източна и
Централна Европа. // Българска етнология, № 2-3, 2007, с. 125-136.
Хердер 1985: Хердер, Йохан. Естетически студии и статии. С.: Наука и изкуство, 1985.
Шишманов 1965: Шишманов, Иван. Избрани съчинения в 2 тома. С.: БАН, 1965.

4.2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА
Антропологични 2000-2004: Антропологични изследвания. Т. 1 – 5. С.: НБУ, 2000-2005.
Балджиев 1891-94: Балджиев, Васил. Студия върху нашето персонално съпружественно право. //
СбНУНК, 1891 (№ 4, с. 156-193; № 5, с. 186-203; № 7, с. 11-158); 1892, № 8, с. 194-215; 1894, № 10, с.
236-267.
Бахтин 1978: Бахтин. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и
Ренесанса. С.: Наука и изкуство, 1978.
Бицилли 1993: Бицилли, Петър. Основни насоки в историческото развитие на Европа. От началото на
християнската ера до наше време. С.: Наука и изкуство, 1993.
Васева 2006: Васева, Валентина. Ритъмът на живота. Репродуктивни и вегетативни цикли в
българската традиция. С.: АИ „Проф. Марин Дринов”, 2006.
Вердери 2009: Вердери, Катрин.
Георгиева-Ангелова 2003: Георгиева-Ангелова, Албена. Образи на другостта в българския фолклор.
С.: ИК „Гутенберг”, 2003.
Калб 2008: Калб, Дон. Пътят към постколониализма: защо фолклорът няма да ни спаси. // Българска
етнология, № 1, 2008, с. 96-105.
Краев 2003: Краев, Георг. Маска и було. Българските маскарадни игри. С.: Изток-Запад, 2003.

Кръстанова 2003: Кръстанова, Красимира (съст.). Общности и култура. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”,
2003.
Ловци 2001-2003: Ловци на умове. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2001-2003.
Кръстева 1998: Кръстева, Анна (съст.). Общности и идентичности в България. С.: Петекстон, 1998.
Кръстева-Благоева 1999: Кръстева-Благоева. Личното име в българската традиция. С.: АИ „Проф. М.
Дринов”, 1999.
Кун 1967: Кун, Николай. Старогръцки митове и легенди. С.: Наука и изкуство, 1967.
Маринов 1995: Маринов, Димитър. Българско обичайно право. С.: АИ „Марин Дринов”, 1995.
Миков 1990: Миков, Любомир. Български великденски обреден фолклор. С., 1990.
Митология 1994: Българска митология. Съст.: Анан Стойнев. С.: 7М+Логос, 1994.
Недин 1997: Недин, Илия. Български религиозно-легендарен епос. Християнският светец като герой в
обредната песен. С.: Херон-Прес, 1997.
Николов, Даскалов 2000: Николов, Б. и Р. Даскалов (съст.). В паяжината на смисъла. Текстове по
символна антропология. С.: Лик, 2000.
Николчев 2006: Николчев, Дилян. Брак, развод и последващ брак в православната църква. С.: УИ „Св.
Климент Охридски”.
Попов 1991: Попов, Рачко. Светци близнаци в българския народен календар. С.: БАН, 1991.
Проблеми 2003: Проблеми на българската градска култура. Т. 3: Етнография на българския град.
Съст.: Гатя Симеонова, С.: БАН, 2003.
Проблеми 2005: Проблеми на българския фолклор. Т. 10: Фолклор – идентичност – съвременност. С.:
БАН, 2005.
Търнър 1999: Търнър, Виктор. Ритуалният процес. Структура и антиструктура. С.: Лик, 1999.
Улф 2004: Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на
Просвещението. С.: Кралица Маб, 2004.
Фолклор 1982: Фолклор и история. С.: БАН, 1982.
Хезиод 1988: Хезиод. Теогония. Дела идни. С., 1988.
Херодот 1986: Херодот. История. С., ч. 1 (1986), ч. 2 (1990).
Тацит 1918: Тацит. Германия. С., 1918.